Детството е един от най-важните периоди в живота на всеки индивид. Поведението, характера, оформянето на личността като цяло се случва през ранните детски години.  Емоциите са първите усещания, с които децата навлизат в света на възрастните и започват да го  разбират. Дете, което правилното  разбира, назовава собствените си емоции, преживявания  и чувства развива своята емоционалната интелигентност.

Няма възрастен, който да не знае как децата изпитват и изразяват много бурно своите емоции: радост, щастие, тъга, гняв, страх, разочарование, нервност… и за тях колко е трудно да контролират това, което усещат. Всяка емоция излиза наяве под формата на определено поведение. Когато е ядосано детето може да крещи, рита, хвърля играчки или предмети. Когато е обидено може силно да плаче. Разпознаването и назоваването на емоциите помага на детето да контролира и своето поведение също така  то ще може да разпознава тези емоции в другите, което от своя страна помага да развие своята емпатия. Емпатията им позволява да общуват пълноценно с хората и да растат уверени личности.

Родителите са първите хора, от които  детето се учи да разпознава своите емоции чрез думите им, жестовете им както и от  хората от обкръжаващата ги среда това са роднини, братя , сестри, приятели.

Деца растящи в среда на обич и уважение много лесно формират умения, чрез които могат да осъзнаят и изразят своите емоционални преживявания така те трупат житейски опит и разбират света. Разбирайки своите емоции, детето започва да изразява своите чувства, да ги осмисля и осъзнава като по този начин развива устойчивост към различни житейски състояния в ежедневието си.

Например: разпознаването на емоцията „притеснение“ и нейното осъзнаване, когато го боли коремчето ще му помогне да не се страхува /то знае, че болката ще премине, като пие лекарство/ и съответно поведението на детето ще е различно. То ще запомни това чувство и ще може да го разпознава в различни житейски ситуации.

Играта помага на децата да се учат на много неща, съответно и емоционалните състояния могат да бъдат научени по този начин и разпознавани.

Емоцията трябва да се обясни с думи, които детето разбира. Например: „ не хвърляй играчката, а кажи че си ядосан“, „ виждам, че си щастлив/а като получи тази играчка“. Имитирайте емоционални състояния, чрез гримаси пред огледалото или разказвайте истории , с които героите се чувстват по определен начин. Влизайте в определени роли на радостен, тъжен… накарайте детето да отгатва определената емоция. Всеки път когато говорите с детето за емоциите може да вкарвате и по-сложни емоционални състояния и чувства, като виновен, горд, доволен, самотен…

Рисуването на емоциите при децата също помага например: по-лесно то да свърже радостен, весел с усмихнатото  човече от картинката.

Когато определена емоция има лице е много по-лесно да се опише и преодолее чувството, особено неприятното. Отбягването, отричането на емоционалните състояния съвсем не им помага да изчезнат от детската психика, нито отслабва тяхното влияние. Подсъзнанието на човек диктува около 95% от човешкото поведение, а човешкия мозък се формира до 80% на четири години така „подсъзнателното програмиране“ е до шестата година от живота.

Изслушвайте децата, когато искат да ви кажат нещо, обикновено това е : как се чувстват в момента, помагайте им да изразяват емоциите си, които се превръщат в чувствата. Вие също изразявайте своите чувства „ притеснявам се, когато се люлееш много силно“.  

Много важно е, ако детето се чувства уплашено, притеснено да го уверите, че то не е само. Тези емоции са нормални и ще минат. Вие сте до него и ще му помогнете то да ги преодолее. Не наказвайте дето за чувствата му.  Детето трябва да може да свърже емоцията с определеното поведение / чувствам се тъжен, затова плача/.  Така детето расте в  здравословна среда, която му осигурява спокойствие и сигурност, учи се на доверие получавайки доверие.

Усещайки грижа за себе си на по-късен етап от живота то ще може да се доверява на другите и да създава приятелски взаимоотношения. Силно влияние оказва средата, в която детето расте , обучава се…Доказано е, че когато хората са в група взаимно си влияят, много често човек подсъзнателно копира емоцията на хората около него.